Откриването на музиката: Изворът
Вижте скромния фермер, изгубен във времето, стоящ върху огромен силует от планини и облаци. Докато е жънел той е чул как вятърът от долината танцува през кухия бамбук и създава мелодии. От любопитство човекът е обработил бамбук, който може да прави същото. Сега държи в ръцете си първата бамбукова флейта. От кого се учи да прави мелодии? Откъде започва неговото пътуване в музиката?
Нека го наблюдаваме по пътя му. Да го наблюдаваме, докато се вслушва в крясъка на птиците, разхожда се край реката, слуша езика на ветровете, попива мелодията на земята.
Музиката, родена от вътрешно желание за изразяване, отразява фините качества на природата и на света около нас. Именно чрез това вътрешно желание тече вдъхновението. Когато е открито съкровището на мелодията, човечеството жадува да наблюдава, да стои по върховете на планините, да спре, да се ослуша. „Какво наистина има в света, о, Велики, което е вечно красиво, което изпълва ветровете с наслада, което прави живота цялостен?“
Този е моментът – пътуването на вътрешното откриване, започнало с бижуто на музиката. Чувайки зова на птиците, виждайки цветовете на сезоните, човечеството се вдъхновява отново да обърне вниманието си към природата. Персия се обръща към славея, Индия се обръща към пауна, Китай – към феникса, Америка на индианците се обръща към брата Вълк. Всичко – за да се върне вниманието на човечеството обратно към това, което е красиво. И с тези ноти, от музикалната тъкан на света около себе си, човешките същества създават музика. Създават я и карат сърцата си да се замислят отново. Когато фермерът свири на своята флейта, той се удивява, но казва с пълна увереност, без съмнение : „Аз мога да създавам, но знам, че източникът е по-голям от мен. Щом можем да създаваме, тогава целта на живота ни трябва да е много велика.”
Така чеветровете на Музиката са вечно свързани с Морето на медитацията, в което човешките същества следват светлината на своето истинско Аз, което е радостта, смирението, езерото на неподвижността. Как би могла такава сила да умиротвори блуждаещия ум и да накара човешките същества да видят отвъд човешките си очи? Ето как: музиката е вечният учител на нашите уши, на нашите сърца и на нашето съществуване. Тя звучи като баща и майка, а ние сме техните деца.
Наистина, всички прояви на природата изявяватфините първични качества на вселената. И музиката, като неин съд, е ключът за отключване на тези вечни качества в нас.
Качествата на инструментите
Случило се е така: фермерът е бил вдъхновен от вятъра и се е родила флейтата. В Персия меката игра на падащия дъжд донесла сантура. В Китай гуцинът е създаден, за да звучи като планински реки, падащи отвисоко върху земята.
Когато желанието за изразяване е истинско, древният свят създава инструменти, отразяващи вечните качества на природата – чистотата на водата, фината сила на вятъра, пречистващата мощ на огъня. Чрез инструментите всяко от тези безсмъртни качества може да живее вечно в музиката. Изработването на инструментите само по себе си пише послание към човечеството – подобно на инструмент, създаден да твори, в сърцето на човечеството се крият всичките пет елемента, които правят света красив. Всичките качества, целият потенциал и цялата Истина се намират там. Така можем да бъдем инструментите, които изразяват същите качества на любов и радост и внасят цвят във всичко около нас.
Защото това прави инструментът и това е, което звуците, които ни успокояват, които са създадени от тях, ни напомнят. Ние усещаме сладост във флейтата и след като я чуем нашето Истинско Аз, нашето съществуване, е вдъхновено да стане сладка личност. В сантура нашият истински Аз се вдъхновява да се превърне в блага личност, да стане като тих, спокоен океан от струни. Всички инструменти, тяхното техническо оформяне и божествените им звуци трябва да внушават желание да станем инструменти на собствения си живот. Истина е, че музиката вдъхновява, музиката дава. И все пак, това е само началото на нейната работа в човешките същества.
Музиката и връзката ѝ с нашата фина система
Музиката ни въздейства. Тя притежава качеството да прониква в сърцето и съществото ни, въпреки че не сме наясно как се случва това. Тя е сила, която постоянно дарява, която работи, за да вдъхнови сърцата и душите ни да чувстваме, да чуваме, да виждаме, да даваме.
В исторически план можем да наблюдаваме как човешките същества са използвали музиката, за да влияят на нашата фина система. Биенето на барабана вдъхновява древните армии в битка. Извиква смелостта и силата на човешките същества да преодоляват. В чувствата, дава мелодия на чувствата на пишещия поет, оцветява емоциите му. Осигурява приятел, на когото да се доверим; подслон. Можем дори да почувстваме и да изживеем това фино въздействие на музиката в съвременното ни ежедневие. Желанието да слушаме музика, която да ни помогне да преминем през деня, откритието, че тя ни поглъща – всичко това е израз на дясната и лявата страна, върху които музиката може да въздейства.
Има обаче скрит център, който може да бъде достигнат. Точно както в медитацията, има скрит централен канал в нас, който лежи, готов да бъде ползван. В това пространство музиката придобива качество, което може да насочи вниманието ни към центъра и да подпомогне свързването ни с нашата истинска същност. Когато музикантът, който е напълно свързан с музиката, позволи чистото творчество да тече без мисъл или привързаност, там, в центъра, се намира музиката. И цялата красота на тази музика може да бъде напълно изпитана от слушателя в медитация.
Още веднъж си припомняме какво означава да слушаш в медитация. Позволяваме на чистото внимание да попадне в красивата атмосфера, създадена от музикант. Можем да станем свидетели как музиката навлиза и танцува върху фината система, как тази музика – отражение на по-висша фина музика – отключва океан от спокойствие в нас. Това е потенциалът, който музиката на центъра носи. Тя отключва качествата и радостта на нашето истинско същество.
Индийски класически раги и техните качества
В действителност индийската класическа музика въплъщава музиката на центъра, музиката на спонтанността. В него се докосваме до онзи океан, който е източникът на цялото вдъхновение. Ученикът се научава да композира цветове и атмосфери във вятъра. Научава нотите една по една, въплъщава ги и става близък с тях, като добри приятели. Открива определени комбинации от ноти. Така се раждат мелодии и ръководни принципи.
От различните мелодии идва индивидуалността и уникалността на музиката. Тези изключителни цветове на мелодията се наричат рага. Те илюстрират особения характер и присъствие на музиката. Движенията им са поетични описания на изгряващото слънце, на дъждовните сезони и здрачаването. Те стигат далече, за да опишат вътрешните качества на огъня, водата и земята. И още по-важно – могат да надхвърлят всички граници на ума, за да започнат да описват сферата на принципите на цялото Творение.
Така всяка рага представлява вътрешни качества на фината ни система. По време на медитация, докато слушаме музиката, нотите резонират с нервната система и коригират фино нашите центрове. Ще забележите как всяка рага резонира по различен начин. Защото носи своя индивидуалност и се фокусира върху специфични аспекти на финото ни същество. Присъствието на рага Яман коригира творческото действие и познание на чакрата Свадистхана. С елегантността си рагата Джаяванти прави нашата Вишудхи чакра блага. Величието на рага Бхайрав е в унисон с необвързаната природа на нашия Дух. Всичките качества се пробуждат и развиват в нас, докато медитираме върху тази музика. Това е откритие, което трябва да се направи; пътуване, което трябва да се предприеме. То може да бъде предприето само вътрешно, с музика, искрено. Медитирайте върху рага в безмисловно състояние и я наблюдавайте как се движи вътре.
Ученикът изучава нотите и правилата на рагите, докато не бъдат опознати дълбоко в самия него. След което свободата идва точно когато получаваме свобода, след като станем едно цяло с думите и правилата на даден език. Тогава езикът на музиката може да се говори чрез уникалността и личността на артиста. Затова една рага може да се изпълнява безброй пъти, но да остане свежа и нова.
Може да слушате рага Дурга, изсвирена от различни хора, на различни инструменти, но всеки път нейната посока и представяне ще са променени. Тези изпълнения остават уникални не чрез промяна на нотите или правилата, а заради изразяването на конкретни ноти, при което правилата стават като посоката на река. Източникът е един и същ, но посоката, темпото и пътуването може да са различни. Изведнъж това, което някога е било просто описание на ноти, се превръща в музикална поезия, което придава на тази музика нейното безкрайно качество. И ученикът, и учителят, в прегръдката на спонтанността, стават свидетели на това разгръщане, внасяйки радост в тези пътувания, които се предприемат отново и отново.
От установените ноти и правила събуждаме най-висшето, безкрайното в крайното. Точно както нашият ограничен аз може да се разгърне чрез медитация, за да се превърне в безкрайните качества на истинското ни същество. Това е изкуството и вечният път на рагата. Рагите се откриват и усвояват чрез медитация и вътрешен размисъл. Поради свещения им произход слушателят също може да се задълбочи в такова състояние. И с него идва пълното единение с настоящето, единение с музиката, единение с океана на нашия Дух. Това е чистата радост, това е чистата истина, това е чистото съществуване.