История на медитацията

Най-ранните записани описания на медитацията са открити в Индия. Свещените индийски текстове са най-често споменаваният източник на медитацията, но това далеч не е цялата история. Индийските текстове не са нито единственият оригинален източник, нито дори единственият източник от този период. Медитативни практики се срещат в културите на целия древен свят - от коренното население на Северна Америка до Гърция, Месопотамия и Китай.

Произход на медитацията

Корените на много от най-широко практикуваните съвременни техники произлизат от Индия, включително Дзен, Майндфулнес (осъзнатост), редица западни модерни практики и, разбира се, индуистката, будистката и джайнистката медитация. Въпреки това, ако се вгледате по-дълбоко, ще откриете различни практики по света, които нямат очевидна връзка към тази линия: еврейските препратки към медитация в Петокнижието (Тора) са стари колкото индуистките препратки в Упанишадите; даоизмът определено е бил повлиян от будизма, но даоистката медитация предхожда появата на будизма в Китай; трудовете на елинския философ Плотин са оказали трайно влияние върху медитативните практики в Европа и Западна Азия.

След това има практиките, които очевидно предхождат документираната история: юдаизъм, джайнизъм, будизъм и разбира се индуизма, всички те имат ясни препратки към учители по медитация в най-ранните се текстове. Тези текстове често поставят съществуваща устна традиция отколкото въвеждане на нова практика.

Точният произход на медитацията не може да бъде определен, но нейните цели са разбираеми. Тя е съществувала преди документираната история и отделно е възникнала в много култури по света. Тази статия ще покаже, че въпреки различните произходи, медитацията има общa същина в различните култури. В същността си медитацията е техника на интроспекция и себереализация (реализация на себето). Тези практики са се развили по света независимо една от друга, защото интроспекцията е естествен процес в човешкия живот, докато себереализацията е естествената еволюция на този процес.

Какво е медитация?

Медитацията е по-скоро преживяване, отколкото действие – свободна от мисли, но осъзнаваща заобикалящата ни среда. Това не е действие, което трябва да се извърши, а по-скоро състояние, в което човек остава във връзка. В това състояние вие сте съзнателни и осъзнати, но за момент без мисли. С практика човек може да развие това състояние и да увеличи продължителността на този момент без мисли до пълно състояние на медитация.

Типично медитацията бива изобразявана като седящ човек с кръстосани крака, коленичейки или стоейки на един крак. Много по-трудно е да се изобрази тове, което се случва вътре в нас. Вътрешното преживяване е нещо, което което може да бъде достигнато когато сме в състояние на медитация. Много техники за постигане на медитация включват пози, заявления или подготовка на заобикалящото ни, но тези дейности сами по себе си не са все още медитация. Казано по-просто: медитацията е състояние съзнание без мисли!

От колко време съществува медитацията?

Съществуват множество практики, които са обединени под термина медитация. Сред всички тези различни техники, най-ранните обширни описания са тези на Дхяна (ध्यान) в Упанишад Ведите (индийски свещени текстове). Въпреки това, концепцията и практиката на медитация са съществували поне в Индия и Палестина много преди тези първи обширни записи.

Тора (написана VI в. пр. Хр., въз основа на по-ранни устни предания) описва как Исаак отива на ласуах (לשוח) в полето - дума, която по всеобщо разбиране описва форма на медитация. Юдаизмът е използвал медитацията в продължение на хиляди години и тези практики са се пренесли в последвалите авраамически религии (християнство и ислям).

Трите основни индийски традиции – джайнизъм, индуизъм и будизъм имат ясни препратки към медитацията, предшествайки Упанишадите. Гаутама Буда – основателя на будизма, е описан като практикуващ медитация при двама учители. Джайнистката традиция твърди, че медитацията е била основна практика много преди написаните исторически извори.

В Китай, най-ранните описания на медитация са от Нейе („вътрешно трениране“, около IV в. пр. н. е.) – ключов даоистки текст. Нейе съдържа най-древното познато описание на китайската медитация и техника на дишане.

Поглеждайки на запад, гръцкият философ Плотин (III в. пр. н. е.) описва хенозиса (ἕνωσις) – съюз или единение с това, което е основа в реалността. Той подробно описва няколко етапа на този процес, вторият от които е, че "интелектът ... трябва да се "оттегли назад" и да се отдаде на това, което се намира зад него" (Enneads III.8.9). Неговите идеи оказват важно влияние върху традициите на медитацията в юдаизма, гностицизма и исляма, но са възприети най-вече в източното православно християнство, където са известни като теория (или съзерцание) и теозис (обединение с Бога).

Тези ранни медитативни практики са продължили най-често чрез мистичните традиции на различни религии (където основната цел е прякото преживяване на божественото/вселената).

Древни медитативни практики

Според древните медитативни практики във всеки човек се крие енергия в спящо състояние, известна под различни наименования: Кундалини (Индия), Пневма (Гърция), Ки/Чи (Япония/Китай), Оренда (ирокези – Сев. Америка – бел. пр.), Мана (Полинезия) и т.н. Древните медитативни практики, особено онези описани в индийските свещени текстове, се фокусират върху пробуждането на тази енергия.

В продължение на хиляди години аскетите (човек, който се отказва от светския живот и имущество) прекарвали целия си живот в отдалечени райони, като Хималайските планини, търсейки това пробуждане чрез молитви и покаяние.

Древни медитативни техники

Йога вече е известна като обичаен вид физическо упражнение. Всъщност йога произлиза от древни техники, които индийските мъдреци са използвали, за да събудят енергията Кундалини в себе си. Думата "йога" означава "единение, съюз", тъй като това е било цел на всеки практикуващ йога по онова време. Физическите пози, наречени „асани“, са само една малка част от тези древни техники, които включват още контролиране на дишането, аскетичност, етично поведение, мантри и др.

Контролирането на дишането е може би най-достъпната и широко описана древна техника, като първа стъпка към състояние без мисли. Въпреки това контролът върху дишането, мантрите и физическите пози са външни техники. Медитацията е вътрешно преживяване - както е описано в повечето древни текстове, тези външни подходи трябва да бъдат придружени от изучаване на себето и интроспекция.

В допълнение към спящата енергия в нас, съществува и фина система, обхващаща тази енергия и различни енергийни възли (наречени чакри) в тази система. Всяка чакра съответства на сплит от нашата нервната система и според древните техники, човек може да постигне пробуждане на тази енергия работейки върху тези чакрите и чрез тяхното балансиране. Можете да научите повече за това, като разгледате картата на фината система и прочетете за всяка чакра.

Медитативни практики в религиите

В тази секция ще направим преглед как е описана медитацията във всяка школа за медитация в различните религии.

Във всички тези описания ще срещнете общата тема, че медитацията се използвана като инструмент за Себереализация и обединение (съюз) с вселената, божественото, реалността.

Or, skip to Western Meditation Practices ⇒

Религии с индийски произход

Джайниска медитация

Позната като „самаика“ (постигане на уравновесеност)

Джайнизмът води началото си от предведическия период на Индия, може би най-старата индийска традиция в медитацията. Ежедневната медитация е ключова практика, под формата на 48 минутна сесия, 1 - 3 пъти дневно. Самаика е описана като "акт на осъзнаване на непрекъснатото обновяване на вселената като цяло, както и на собственото обновяване на отделното живо същество в частност, [като] решаваща първа стъпка по пътя към идентифициране със своята истинската природа".

Индуистка медитация

Позната като дхяна (ध्यान)

Упанишадите, Бхагават Гита и Йога Сутрите са основните източници на индуистката медитация. Оттогава тя е доразвита от безброй индийски мъдреци. В индуизма медитацията е ключова част от процеса на йога (обединение), при който човек осъзнава „атман“-а (себето или душата), връзката си с другите живи същества и пълната реалност.

Традиционна / Тхеравада будистка медитация

Известна като дхяна (ध्यान) или джхана (झान).

Будистите практикуват медитация като част от пътя към просветление и нирвана (освобождение или спасение). Това включва широко разнообразие от различни техники, включително контролиране на дишането, осъзнатост, състрадателно внимание и т.н.

Традиционната будистка медитация обикновено се върти около 4-те „рупа-джханас“ (светски медитации), както са описани в Канона Пали (свещени будистки текстове, около 29 г. пр. н. е.). Всяка от тях е последователна стъпка към пълното пробуждане. Накратко тези етапи са описани като:

Кредити • Yoshitoshi, 1887

Дзен/Чан будистка медитация

Позната като дзадзен (坐禅, медитация в седнало положение), кеншо (見性, виждане) и сатори ( 悟り, разбиране)

Широко разпространена еволюция на будизма, практикуван в цяла Източна Азия. Чан будизмът се разпространява от Индия, през Китай, а след това в Япония, Корея, Виетнам и други страни, където е познат под малко по-различни местни имена. Самото име произлиза от „дхяна“ (ध्यान, медитация), което отразява централния акцент на тази традиция върху медитацията.

Когато будизмът пристигнал в Китай, имало значителен културен обмен с даоизма - местна китайска религия, със собствени практики за медитация. Този клон на будизма поставя по-ясен акцент върху успокояването или умиротворяването на ума, в сравнение с традиционния будизъм. Тук фокусът е върху пробуждането на своята Буда-природа, за която се твърди, че вече присъства подсъзнателно във всички съзнателни същества.

В Япония (дзен будизма) това пробуждане е известно като „сатори“ (悟り, разбиране), което е дълбоко преживяване на „кеншо“ (見性, наблюдаване). При това пробуждане се казва, че човек вижда собствената си истинска природа, както и истинската Буда-природа на всички наоколо. Това пробуждане чрез медитация е единствената цел на дзен будизма.

Авраамически религии

Еврейска медитация

позната като „хитбодедут“ ( התבודדות, затваряне в себе си), „лазаух“ (לשוח, медитация) и „девекут“ (דבקות, прилепване към Бога)

Ранните еврейски източници, включително еврейската Библия и философът Маймонид, споменават медитацията, но не дават указания за техники на медитация.

Школите в юдаизма са доста разнообразни и не съществува единен общоприет метод за медитация. Въпреки това, основните описания на медитацията са посочени в кабалистичните, хасидските и мусарските писания. Тези техники често включват уединение, мисловни визуализации и каванот (мистични стремежи).

Християнска медитация

Известна като „теозис“ (единение с Бога) или просто медитация/съзерцателна молитва.

Християнството като религия е изградено върху юдаизма и разбира се, се опира на онези ранни еврейски медитативни практики. Най-ранното мистично и медитативно движение в християнството са „пустинните отци“. Тези неофициални събирания на християнски отшелници, живели в пустините на Египет, се превръщат в централно начало на християнското монашество и мистицизъм. Най-забележителното продължение на тази традиция е в исихазма - движение на източноправославната църква. Крайната цел на медитацията на исихастите е теозисът, прякото преживяване на божествената "несътворена светлина", свързана със светия дух.

В западното християнство други техники за медитация са разработени и описани от християнски светци, най-вече от католическите испански мистици от XVI и XVII в. от н. е., като Игнатий от Лойола, Тереза от Авила и Хилдегард фон Бинген.

Както в западното, така и в източното християнство медитацията се разглежда като една от трите форми на молитва (наред с вокалната молитва и съзерцателната молитва). Самата съзерцателна молитва също не е далеч от формата на медитация. Тя се описва като стремеж към пряко осъзнаване на божественото и преминаване отвъд интелекта.

Ислямска/Суфи медитация

позната като „муракаба“ (مراقبة, наблюдавам)

Съществуват няколко ислямски медитативни практики (например „сала“ и „дикр“), но най-развитата форма на медитация в исляма е „муракаба“-та, извършвана от суфийските мистици. Ислямът е част от същата авраамическа традиция като християнството и юдаизма, признавайки много от същите пророци и свещени текстове, и затова ислямът е наследил някои от тези влияния, както и преки влияния от Индия и Западна Азия.

In Sufism, murāqabah is described as having several stages. As we've seen with other practices, the final stage here is to achieve a state of thoughtless awareness. There are three stages of murāqabah:

Религии с китайски произход

Даоистка медитация

позната като „шиу дао“ (修道, практикуване на пътя) и „дзуоуанг“ (坐忘, седене в забвение)

Медитацията е основна практика в даоизма. Тя е описана в почти всички значими даоистки текстове - Джуандзъ, Дао де дзин, Нейе и др. При тази медитация човек се стреми да загуби себе си и да се потопи изцяло във Вселената. Често в текстовете се обсъжда отхвърлянето на външните сетива и разсъдъчните способности, за да се навлезе в състояние без мисли.

Има няколко общи фрази, използвани за описване на даоистката медитация, които дават представа за нейната цел и същност, като например "пазене на единението" (守一), "постене на сърдечния ум" (心齋) и "прегръщане на простотата" (抱朴).

Самата дума Дао, често превеждана като "път" или "пътека" се описва като основния поток или модел на Вселената, нейния естествен ред. Чрез даоистката медитация човек се стреми да се слее с този естествен ред.

Кредити • Ma Lin, 13th Century

Конфуцианска медитация

известна като "дзин дзуо" (靜坐, тихо седене)

Медитацията не е основна част от конфуцианството до момента, в който будизмът и даоизмът не започват да оказват голямо влияние върху китайската култура. Около XI в. конфуцианството е интерпретирано наново в контекста на будистката и даоистката мисъл. Обикновено наричат това неоконфуцианство. В резултат конфуцианската медитация често се описва като различна от будистката. Подобно на другите форми на медитация, крайната цел е пълното осъзнаване на собствената същност, но съществуват две съревноваващи се мисловни школи - Рационалната и Идеалистичната школа.

Неоконфуцианските последователи описват своята медитация - дзин дзуо, като „ориентирана към този свят и насочена към усъвършенстване на собственото „аз”, докато будистката и даоистката медитация се фокусират върху забравяне на света и напускане на собственото „аз”. В рационалната школа действието и знанието, както и активното изследване на света се считат за ключови.

Въпреки това, в идеалистическата мисловна школа можем да открием позната тема. Уанг Янгминг (Уан Янмин???) - влиятелна фигура в тази школа, вярва че единственият път към просветлението е размисълът върху вътрешен принцип, съществуващ във всеки. В нея, за постигането на просветление са необходими единствено самоанализ и вътрешно изследване.

Западни медитативни практики

Медитацията на Запад е постоянна и развиваща се практика, силно повлияна от източните традиции. Малко медитативни практики са оцелели в организираната европейска религия и затова голяма част от обновяването на западната медитация е подхранвано от изучаването на източните практики, както и от миграцията на източни мистици на запад, особено от Индия и Китай.

Източният и западният свят не са се развивали изолирани един от друг. Европейците са изучавали източната култура още в древна Гърция - там, където в източните части на империята на Александър Велики са се формирали гръко-будистки общества. През второто хилядолетие европейските учени били шокирани да открият силното сходство между латинския и санскрит (корените на езиците съответно на Европа и Индия). Великите мислители трансценденталисти от ранната американска култура - Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и други, се задълбочават в изучаването на индийските свещени текстове.

Източните влияния вече са виртуално неотделими от западната медитация. В средата и края на ХХ в. американското контракултурно движение и миграцията на религиозни дейци от комунизма в Източна Азия, предизвикват експлозия на интереса към източните медитативни практики на запад. Западната медитация има много ясни връзки с източните практики, но също така се е развила, за да включи западните възгледи. Карл Юнг - влиятелен психолог от XX в., предлага своята философия на медитацията, която е добър пример за философия, черпеща от източното влияние и адаптирана на Запад.

Карл Юнг оприличава медитацията като „примиряване с несъзнаваното“. Тя е инструмент за истинско самопознание и в този смисъл той я дистанцира от религиозните медитативни практики, които по негово време често са се превръщали в ритуални или гледащи навън.

И така, от къде произлиза медитацията?

Най-добре проследената линия на медитацията произхожда от Индия, а след това се разпространява на изток в Китай с будизма - по-специално в дзен-будистката традиция. Гръцки учени и американски трансценденталисти са изучавали тази линия. Тя оказва влияние върху суфизма по време на ислямското владичество в Индия. Най-разпространените съвременни практики имат дълбоки корени в тази линия и затова Индия често се приема погрешно като първоначалото на медитацията. Но Индия не е единствения извор. Както е показано в началото на тази статия, медитацията е възникнала поотделно поне в Китай, Индия и Палестина преди наличието на написани исторически извори.

Медитацията е вродена практика, естествен резултат от интроспекцията и затова няма едно място на произход. Вместо това, тя се открива навсякъде, както и когато човек насочи погледа си навътре.

Кой е измислил медитацията?

Истината е, че нито един човек или култура не са измислили медитацията, тя е естествен резултат от човешката интроспекция.

Често срещано погрешно схващане е, че медитацията е измислена от Гаутама Буда. Самата будистка традиция описва, че Буда всъщност е бил обучаван от други на медитация, въпреки че я е намерил за недостатъчна и е разработил свой собствен подход.

Друго погрешно схващане е, че медитацията е измислена от ранните индийски мъдреци и е записана в Упанишадите. Въпреки, че това е в основата на много съвременни практики, то не е напълно вярно. Можем да видим независими описания на медитацията в даоизма, юдаизма и суфизма - и това са само имената на най-известните религиозни практики.

Съвременна медитация

В миналото хората, търсещи познание за себе си, са се отправяли на големи разстояния: раннохристиянските „отци пустинници“ са живели в пустините на Египет; индийските ученици са търсили гуру в планините. Християните и будистите се отделят от обществото в отдалечени манастири. В днешно време подобни практики вече не са необходими. Всеки сам може да опита медитация и да намери отговора в себе си.

През последното десетилетие се наблюдава поредното възраждане на медитацията в цялата съвременна западна култура. Голяма част от това възраждане са уж светски медитативни практики под знамето на осъзнатостта. Всъщност обаче осъзнатостта се корени в будизма, по-специално с акцент върху практиката „ānāpānasati“, осъзнатост на дишането. Някои форми на осъзнатост са представени по-светски от други, но всички се основават на тези техники. Осъзнатостта предлага подход за фокусиране и съсредоточаване, а в по-редки случаи и подход за наблюдаване на заобикалящия ви свят.

За разлика от традиционния будизъм и други древни техники, майндфулнес е външно насочена практика, свързана с управлението на външното внимание на човека. На този уебсайт представяме една различна съвременна медитативна техника, основана на по-старите по-вътрешно фокусирани медитативни практики. Тя е подобна на медитацията описана по-горе от Карл Юнг, и на целите, които са описани в много медитативни практики в миналото - себепознание и вътрешно пробуждане.

В живота има много повече от земния ум и първото докосване до реалността се открива с онази искра на божественото в състояние на възвишена тишина.

Сахаджа йога

Медитациите представени на този уебсайт са модерни медитативни практики наречени Сахаджа йога, което се превежда като „Спонтанен съюз (връзка)“ или „Връзка без усилие“. Това е техника основана на опита, която изисква от вас първо да преживеете медитацията и след това да базирате разбирането си на този опит. Методът е разработен от Шри Матаджи Нирмала Деви през 1970 г. Той започва със Себереализация, след което човек развива това самопознание (познание за истинската ни същност) чрез медитация и различни поддържащи техники.

В уебсайта е предоставена допълнителна информация, но преди да продължите ви препоръчваме да:

Прочетете повече

Какво е Медитация?

Наръчник по медитация и как тя може да ви помогне.

Прочетете повече