Клаес Нобел – внукът на Алфред Нобел, който създава Нобеловата награда – е страстен привърженик на хуманитарни и екологични каузи. През 1974 г. създава проекта „Декларация на Нобеловите лауреати за оцеляване на човечеството“, подписана от 78 Нобелови лауреати, заявяващи подкрепата си за екологична защита и хуманитарно водачество. Впоследствие, през 1985 г., написва „Глобална декларация за земна етика“ и основава неправителствената организация „Обединена Земя“, предназначена да насочва вниманието към проблеми, свързани с околната среда, чрез престижните „Earth Prize Awards“.
Г-н Нобел изпитва огромно уважение към Шри Матаджи заради това, което тя отстоява, и заради огромното ѝ влияние върху света. През 1996 г. той награждава Шри Матаджи с награда за мир – в Технологичния институт в Махаращра, където Шри Матаджи се обръща към „Световната среща на философите; Парламент на науката, религията и философията“.
На 3 януари 1997 г. г-н Нобел изнася публична реч в кралския Албърт Хол в Лондон, възхвалявайки делото на живота на Шри Матаджи и приноса ѝ за световния мир.
Днес г-н Нобел продължава да съветва изтъкнати духовни, политически и икономически лидери по целия свят по въпросите на съхраняването на Земята и поддържането на мира. Като основател на „Национално общество на гимназистите“ той работи също за внедряването на тези идеали в младежта чрез образование и пример.
"Шри Матаджи ще ни даде силата да станем господари на собствената си съдба. "
Пълната реч
Искам да споделя една своя мечта. Мечтая за един свят, който е по-добър, по-сигурен и по-здравомислещ от този, в който живеем понастоящем. В моята мечта хората живеят в хармония и мир със себе си и с Природата. Големи думи, смела мечта! Но мога ли да предложа реален начин за превръщане на мечтата в действителност? Да, и ще го споделя с вас. Ще го споделя и ще дам тон на днешната среща с десет кратки думи. Те показват как да се постигне глобалната промяна. Ето ги: правилни мисли, правилни думи, правилни дела, тук и сега.
"... Следователно ни трябва отправна точка, за да можем да различаваме правилното от неправилното, истината от лъжата."
Най-важната дума, разбира се, е “правилни“. Този свят воюва за това, което е правилно, но правилното за вас може да е неправилно за мен и обратното. Нещата са относителни. Следователно ни трябва отправна точка, за да можем да различаваме правилното от неправилното, истината от лъжата. Тази вечер Шри Матаджи ще ни покаже кое е правилно. Тази вечер Шри Матаджи ще ни даде силата да станем господари на собствената си съдба. И тази вечер ще ни води познанието, идващо от Себереализацията. Ще ни води светлината на Истината и всички ще познаем абсолютната истина и абсолютния мир.
Преди 100 години Алфред Нобел учреди Нобеловите награди. Тези награди се дават за отлични постижения. Има награди за химия, за физика, медицина, литература и мир. От всички тези награди най-изящната според мен е наградата за мир. И искам да ви кажа, че Алфред Нобел е послушал съвета на една жена, послушал е секретарката си Берта фон Сутнер, която преди 100 години в Париж казала: „Д-р Нобел, би трябвало да използвате огромното си състояние, за да направите света по-добър.“
Тази вечер ще чуем друга дама, ще чуем посланието на Шри Матаджи. Голямо вдъхновение са за мен както моят чичо, така и по-късно Шри Матаджи. Алфред Нобел е говорел много за мира. Той се е страхувал, че изобретеният от него експлозив – динамитът, който се използвал за разчистване на терени за пристанища и тунели – можел да бъде използван и за военни цели. Днес в арсенала на военните системи той е просто като детска пиратка, но по онова време динамитът е бил страховит разрушителен материал. Общо казано, Алфред Нобел е възприемал мира като отсъствие на война. Но аз мога да ви уверя, че мирът е много повече от отсъствие на война. И според мен мирът съществува в четири различни сфери.
"... Докато не постигнем мир вътре в себе си, никога няма да можем да постигнем мир в света."
Първата сфера е мирът, който всеки има в себе си – как се отнасяме към мислите, емоциите и чувствата си; как се отнасяме към тялото си; робуваме ли на други водачи или сами сме си водачи. Докато не постигнем мир вътре в себе си, никога няма да постигнем мир в света. А най-сигурният и най-добрият начин да установим мир в света е да имаме масови движения, които включват всички религии и философии, всички сектори – политика, наука и т.н., за да може всички да разберат какво представлява вътрешният мир.
Именно за това ще говорим тази вечер, за Себереализацията. Какво означава Себереализация? Означава, че осъзнаваме нещо. Но какво представлява Себето, т.е. истинската ни същност? Дами и господа, нашата дълбока същност са Божествените космически енергии, които съществуват във всеки индивид, но в повечето хора по света не са пробудени. Духовни водачи от древни школи са знаели и са говорели за това. Но тази тайна на тайните целенасочено е била укривана, докато Шри Матаджи, с голяма смелост и голяма мъдрост, е решила, бидейки древна душа, да се върне на Земята в това критично време от нашата история, за да сподели своето познание и мъдрост. Това е именно Сахаджа йога, това е Себереализацията, това е събуждането на енергията, вътрешно присъща на всички нас. Нарича се Кундалини. С издигането на Кундалини се превръщаме в това, което е казано в Библията: „Създадох ви по Свой образ и подобие“.
Това е първата категория, първата сфера на мира – мирът вътре в нас. Следващата сфера е мирът, който имаме помежду си, в семейството, в общността, в нацията, мирът с другите етнически групи и религии, за да станем наистина „активни слушатели“. И като активни слушатели ще можем да се поставим на мястото на другия. Само тогава ще можем да видим нещата през погледа на другия, ще разберем какво се опитва да ни каже.
Ние все говорим и говорим. Моята любима съпруга, която не е тук тази вечер, каза: „Клаес, говориш прекалено много, а не слушаш“. Започнах да тренирам така нареченото от нея „активно слушане“.
"Скъпи търсачи на Истината, казвам ви, ние, днешното човечество, с нашето невежество, с нашата алчност и жажда за власт, ние сме на път да разрушим онова, което прави планетата ни уникална – Животът на Земята! "
Третата сфера в началото включваше и мен. В края на краищата аз съм европеец, шведски бизнесмен. Защо съм се изправил тук и говоря за духовност и казвам, че именно там се крие надеждата за бъдещето? Правя го, защото изпитвам искрено и дълбоко благоговение пред Природата, както е казал носителят на Нобелова награда д-р Алберт Швайцер. След като положил големи усилия да формулира израз, който съдържа всичко, което той е знаел, всичко, което е искал да каже чрез философията си, д-р Алберт Швайцер изковава израза „благоговение пред живота“.
Природата е набор от примери за живота в неговото многопластово разнообразие. Скъпи търсачи на Истината, ние, днешното човечество, със своето невежество, с алчността и жаждата си за власт, сме на път да разрушим онова, което прави планетата ни уникална – животът на Земята! Досега не сме открили друга планета във Вселената, която да се радва на това чудо. Земята е като синьо бижу в Космоса и е единствената Земя. Тази Земя е деликатна и трябва да я почитаме и уважаваме.
Наричаме Земята още природа. Не можем да нарушаваме законите на природата, трябва да живеем според нейните закони. Ако ги нарушим, Майка Земя ще разруши нас. А ние сме уникален вид сред – не знаем колко вида има – 5, 10, 15 милиона. Но това знаем, и то е доказано от най-видния учен на света в Харвардския Университет, д-р Едуард Уилсън: днес в резултат на нашата безотговорност ежедневно 250 вида застават на прага на изчезването. Все едно целенасочено и умишлено да издърпваме нишка по нишка от онова, от което е изтъкан животът, но Майка Природа няма да ни позволи да продължаваме в същия дух, без да вземе мерки да вразуми непослушните си деца.
Всяка религия или група която вдига ръце и унищожава враговете си в името на Бога, не следва Божието слово. Не бива да има насилие по света, не бива да има войни.
Четвъртата сфера е мирът, който ще узнаем, мирът между нас и Бог. Всяка религия или група, която вдига ръце и унищожава враговете си в името на Бог, не следва това, което Той ни е помолил да правим. Не бива да има насилие по света, не бива да има войни.
Наричам тези четири сфери на мира, както вече чухте, „Земна етика“. И тази вечер ще чуем от Шри Матаджи как можем да имаме отправна точка, как можем да разграничим дали пред нас стои шарлатанин, измамник или истински честен човек. Вие, скъпи зрители тази вечер, идвате от много различни сфери на живота. Също като вас и аз отдавна търся истината. И вече започвам да разпознавам истината доста ясно, и мога да ви кажа, че гледам на живота на Земята като на един вид училище, в което се учим на съвършенство и пречистване.
Всичко на Земята е взаимно зависимо, интерактивно и взаимно свързано. На Земята, както и в Рая, предполагам, всяко действие има реакция. Всяка причина има своето следствие, всяко следствие има своята причина. Шри Матаджи, както казах, е много еволюирала душа. Набирала е знание в много прераждания и знае как стоят нещата, познава законите, онези невидими закони, духовните закони. Те са винаги тук и винаги действат както Законът за гравитацията. Той винаги действа. Всички невидими закони действат. Ние сме тези, които трябва да научат и да възприемат този закон.
"..всички те са сияещи, красиви човешки същества, които излъчват вътрешен мир и уравновесеност. Те са уникални. Вие, които вече сте последователи или сте на прага да станете, ще бъдете, смятам, хората, които ще се наричат "посланици на Земята".
Клаес Нобел говори за последователите на учението на Шри Матаджи
Чувствам се много добре, възприемайки учението на Шри Матаджи. Чувствам се прекрасно и в компанията на самата Шри Матаджи. Казвам го, защото в Библията е казано нещо мъдро, едно от многото мъдри неща там: „Дървото се познава по плодовете му“. Напоследък срещам млади мъже и жени в различни и дошли от различни части на света. Всички са сияещи, красиви човешки същества, които излъчват вътрешен мир и уравновесеност. Уникални са. Смятам, че вие, които вече сте или сте на прага да станете последователи, ще бъдете хората, които ще се наричат „посланици на Земята“. Сигурен съм, че след тази вечер ще можете ясно да различавате истината от лъжата и ще осъзнаете, че сляпата вяра е безсмислена, както са безсмислени и фанатизмът, и прибягването към насилие като последен аргумент. В крайна сметка тези неща носят нещастие, създават конфликти и крият опасност от войни.
"..бъдещето на планетата съществува в сърцето на отделния човек."
Дами и господа, зная, че ние държим бъдещето в ръцете си. Зная, че е в моите ръце. Зная също, че бъдещето на планетата съществува в сърцата на хората. Ще завърша бележките си тази вечер с една индийска сентенция. Чух я на Конференцията в Рио през 1992 година. Тогава се навършваха 20 години от Стокхолмската конференция, на която светът за първи път постави в своя дневен ред проблемите, свързани с околната среда. През 1972 година в Стокхолм имаше само двама държавни ръководители – министър- председателят на Индия и кралят на Швеция. Двадесет години по-късно в Рио те бяха 110. Тогава бе написана прекрасната декларация: „Дневен ред 21“. А само преди седмица в Ню Йорк имаше 70 държавни глави, коитопродължиха с „Рио плюс 5“. Сър Сий Пи ме попита за резултатите от тази конференция и аз казах: „Говорим за устойчиво бъдеще, защото ми се струва, че в ООН в момента се води много продължителен диалог“.
Тази вечер трябва да предприемем действия. Обърнах се към светия човек от Индия, облечения в бяла роба Ачаря, и попитах: „Има ли надежда за бъдещето?“ И той каза: „Г-н Нобел, ще Ви отговоря по следния начин“ и ми разказа следното: „Когато Бог създал Земята, бил много, много щастлив, много, много доволен. Това било най-красивото Му творение във Вселената и Той решил да го отпразнува, да си направи тържество. Поканил всички ангели и всички дяволи. Когато дошли, вдигнал тост, за да ги приветства като добър домакин и казал: „Има само едно правило, което трябва строго да спазвате, докато сте тук и се забавлявате“. Разбира се, била сервирана най-добрата храна и най-хубавата амброзия и нектар. Бог казал: „Има едно правило, и то е, че докато сте тук и чествате Моето Творение, не можете да свивате лактите си“. Дяволите се развикали: „Няма да участваме в такова тържество. Как да се насладим на всичко тук, ако не можем да свиваме лактите си?!“. И си тръгнали. Тържеството започнало, ангелите се забавлявали прекрасно и Господ бил много, много щастлив“.
Как ли са успели да се хранят и да пият, без да си свиват лактите? Усещам, че вече сте разбрали поуката от тази приказка. Ангелите си подавали храната един на друг, споделяли, грижели се един за друг и точно това ще правим и ние в бъдеще, всички заедно. Много ви благодаря.