Търсейки как да изрази качествата на Муладхара чакра, човек опознава архетипа на хиндуисткото божество Шри Ганеша. Говори се, че той е Първичното дете, напълно чист и невинен, създаден от пръст от богинята Парвати. Главата му на слон е израз на вътрешната му мъдрост, а приказката за това как я е получил, демонстрира неговото пълно посвещение към Майка му.
Един ден богинята Парвати се къпела и помолила Шри Ганеша да пази вратата, като не допуска никой, при никакви обстоятелства да влезе. Шри Ганеша умело отпращал всекиго, който се опитвал да приближи вратата. Но след известно време нейният съпруг Шри Шива пристигнал и помолил да влезе. Шри Ганеша, в пълната си невинност и отдаденост към указанията на Майка си, отново и отново отказвал и не отстъпвал. В дивата си ярост Шри Шива отрязал главата на детето, без да знае, че той е собственият му син.
Когато богинята Шри Парвати излязла и видяла сина си мъртъв, изпаднала в дълбока скръб. Осъзнавайки грешката си, Шри Шива наредил на войниците си да му донесат главата на първото диво животно, което срещнат. Така се случило, че това бил един слон. Шри Шива свързал главата на слона с тялото на момчето и го съживил. Оттогава насетне Шри Ганеша станал известен със своята непоколебима преданост и непоклатима вътрешна сила.
В хиндуизма Шри Ганеша е боготворен като премахващ пречки, като символ на чиста невинност, интелигентност и мъдрост и е боготворен в началото на всяко начинание или церемония. Въпреки че тази приказка изглежда абстрактна, можем да извлечем нещо ценно в морално отношение.
Нашето вътрешно пробуждане се осъществява, когато сме отдадени на вътрешната си майчина енергия Кундалини. Муладхара чакра е първият център във фината ни енергийна система, разположен под сакралната кост, в която Кундалини лежи в дълбок сън. Когато се обръщаме към усета си за невинност и вярваме на Кундалини, както детето вярва на своята майка, тази майчина енергия се издига в нас и ни подхранва вътрешно.