В западния свят понятието „колективно несъзнавано (колективна неосъзната от човека енергийна сфера)“ е формулирано за първи път през 1916 г. от швейцарския психолог Карл Юнг. Според Юнг съществува изначална личност, присъща на всяко човешко същество, различна от аспектите на индивида, които се изграждат като реакция към околната среда. Юнг описва процес, наречен индивидуализация, при който личността се формира от недиференцираното несъзнавано, върху което се наслагват преживяванията на човека, и в резултат се образува едно добре функциониращо цяло. Това е „спонтанен, естествен и автономен, потенциално даден в психиката на всеки човек, процес, най-често неосъзнаван” (Й. Якоби, „Психологията на Юнг“, с. 140). С други думи, човек изгражда своята личност и действа, напътстван подсъзнателно от една всепроникваща енергия, присъща и достъпна за всички.
Централният канал е от съществено значение за проникване в това колективно несъзнавано. Когато Кундалини се издигане по централния канал и премине отвъд седмата чакра, Сахасрара, навлизаме в състояние на истинска медитация, без мисли. При тази медитация сме в пълно съзнание (за разлика от всякакъв вид транс), но в ума ни цари тишина. В това състояние човек преминава отвъд съзнателния ум и се свързва с колективното несъзнавано.
Процесът, наречен „индивидуализация”, всъщност е това, което човек преживява, когато получи своята Себереализация, когато Кундалини се събуди. По този начин медитацията ни позволява да израснем в личност, която е неразделна част от едно по-голямо цяло.