Откакто човекът е открил огъня, той е играл централна роля в неговото ежедневие не само като източник на светлина, отопление и за защита, но и като символ на човешкия дух и също така е използван като свещен елемент в ритуали и при боготворене.
Тази вътрешно присъща връзка между огъня и духовността може да се види в много различни култури и религии през вековете. Огънят, който гори по време на Олимпийските игри, напомня за огъня, който древните гърци палели в чест на Зевс по време на големи религиозни празници. В Библията много пъти Бог се появява пред човека във формата на свещен огън, като например горящият храст, който проговаря на Мойсей. Хиндуисткият бог на огъня Агни се споменава във ведическите химни много по-често от което и да е друго божество, а боготворенето на другите хиндуистки богове се осъществява предимно чрез огнени ритуали. Това е така, защото от четирите елемента (земя, вода, огън и въздух) огънят е единственият, който не може да бъде замърсен.
Макар практиките и вярата, свързани с духовното значение на огъня, да са различни за различните хора, това, което е еднакво за всички, е способността на огъня да ни успокоява. Дали сме се сгушили около огъня в зимна вечер или вечеряме на свещи, пламъците сякаш със самото си присъствие изгарят негативните ни мисли и повдигат духа ни.