Музиката е може би най-универсалното изкуство, ценено навсякъде и от всички, изкуство, което преодолява всички човешки бариери. Твърди се, че музиката произхожда от Китай, където мъдреци са започнали да съзерцават звуците, създавани от вятъра при преминаването му през кухите бамбукови стъбла. Музиката има силата много бързо да издига състоянието ни и да носи огромна радост, разтваряйки мислите ни.
В хиндуизма на музиката се гледа като на дар от Божественото, получен чрез божеството Шри Сарасвати. Целта на класическата индийска музика е да отведе в по-високо състояние както музиканта, така и публиката, нещо, на което учениците посвещават целия си живот, за да го постигнат. Направени са изследвания, които доказват, че творбите на Моцарт, Бах и Хендел могат да имат голямо вибрационно въздействие върху централната нервна система, което помага на човек да влезе в медитативно състояние.
По подобен начин е бил създаден и санскритският език от мъдреци, наблюдавали естественото съответствие между енергията, вибрациите, на определена мантра и съответния звук. Санскритският език се ползва в хиндуизма, сикхизма, джайнизма и будизма като език за боготворене, тъй като се смята, че той има най-чист произход и следователно е с най-вярното значение. Както и музиката, чрез вибрациите си санскритският език има силата да ни издига до състояние на съзнание без мисли и съответно може да се ползва като средство за медитация.
